Понякога цели семейства, споделяха една от тези стаи, освен ако не можеха да намерят кредити за безбожните наеми, с които ОРО искаше за повече пространство. Всяка стая беше с вградени в стените легла и врата, отваряща се към тесен коридор; общи санитарен възел и душ бяха разположени в края му. Вратите скърцаха при всяко движение, върху панти, които никога не биваха смазвани; покривите бяха мозайки от набързо заковани кръпки за уплътняване на течовете, които неизбежно бликваха всеки път, когато валеше. Счупените прозорци се облепяха срещу вятър и студ, но никога не се подменяха. Тънък слой от прах се натрупваше върху всичко, но малцина от жителите си правеха труд да чистят домовете си.
Цялата колония беше по-малка от един квадратен километър, което даваше възможност да се обходи от дадена сграда от който и да е край до друга идентична сграда в срещуположния и край, за по-малко от двадесет стандартни минути. Въпреки абсолютната еднаквост на архитектурата, ориентирането в колонията беше лесно. Квартирите бяха подредени в прави редове и колони, които образуваха мрежа тесни улици между равномерно подредените жилища. Улиците не можеха да се нарекат точно чисти, при всичкия гниещ боклук по тях. Компанията чистеше отпадъците и сметта достатъчно често за да поддържа минимум санитарни условия, откакто епидемия от заболявания, предизвикани от мръсотията се отрази неблагоприятно върху производството на мината. Въпреки това, компанията не изглеждаше да има нещо против разхвърления боклук, който неизбежно се натрупваше из целия град. Повредени генератори, изоставени без да се използват машини, ръждясващи парчета метал и захвърлени, изхабени инструменти задръстваха тесните улички между квартирите.
Имаше само две сгради в колонията, които по някакъв начин изпъкваха сред останалите. Еднта беше, единствения магазин на планетата – собственост на ОРО. Магазина беше преоборудвана квартира, но вградените легла бяха заменени със стелажи, а на мястото на душа се помещаваше охраняем склад. Малък черно-бял знак бе прикрепен към стената отвън, обявявайки работното време.
